Тягата за теории на конспирацията е свързана с неустоима жажда за хаос
Всеки човек на Земята е податлив към подмолно мислене в една или друга степен, само че някои от тези вярвания могат в последна сметка да станат рискови. Нарастващото разпространяване на тайните теории и невероятната мощ на дезинформацията в интернет накара психолозите да проведат ново изследване, фокусирано върху тайното мислене.
Политологът от университета Карлтън Кристина Фархарт се основава на предходни проучвания по тази тематика, с цел да стигне до истината, пише Science Alert. Резултатите от изследването демонстрират, че желанието да се унищожи актуалната политическа система в действителност е най-силният мотиватор за разпространяването на теории на конспирацията. Освен това, както демонстрират проучванията, човек не би трябвало самичък да има вяра в тях.
Изследователите даже са измислили термин за това необикновено предпочитание за бойкот: „ потребността от безпорядък “. В новото изследване Фархарт и сътрудниците му са интервюирали 3336 американци, разграничени по равно от двете страни на политическия набор. Проучването се концентрира върху това дали получателите са склонни да споделят теории на конспирацията и по каква причина:
имат вяра в тях;
желаят да вдигнат паника в обществото;
изпитват потребност от безпорядък.
Резултатите удостоверяват предходните открития на откривателите: вярата в интрига е най-силният индикатор за това дали човек желае да популяризира доктрина в обществените медии. Учените също по този начин са открили, че като предписание сходни вярвания пораждат заради проблеми, с които човек се е сблъскал.
В същото време учените откриха, че предходната догадка, че теоретиците на конспирацията ги популяризират онлайн, с цел да съберат поддръжка против хипотетичен зложелател, е неправилна. Вместо това учените откриха, че най-големият предсказател за това дали доброволците имат вяра, че са подготвени да популяризират доктрина на конспирацията, е потребността от безпорядък.
С елементарни думи учените са разкрили, че някои хора споделят тайни теории, с цел да провокират съответен конкурент, само че други го вършат, с цел да провокират политическата система като цяло.
Екипът отбелязва, че тази работа има единствено бдителен темперамент и се основава на изследване и затова учените не могат непосредствено да свържат мотивацията и акта на шерване на информация. Учените обаче настояват, че са взели поради доста фактори, които биха могли да повлияят на резултата.
Резултатите демонстрират също, че хората, които жадуват за безпорядък, са склонни да се съгласят с изказванието, че обществените институции не могат да бъдат изменени, а би трябвало да бъдат „ съборени и стартирани изначало “. Това изказване беше подкрепено и от тези, които имат вяра в теории на конспирацията, в случай че те също споделят потребността от безпорядък.
Любопитно се оказа, че тази мотивация въобще не изисква хората да имат вяра в това, което споделят. Всъщност тези, които жадуват за безпорядък, се усещат оправдани да популяризират това, в което самите те не имат вяра, оправдавайки го като офанзива против цялата политическа система. Това държание обаче може да се изясни и с елементарна досада.
Предишни проучвания също потвърдиха, че измамата на различен човек дава краткосрочно чувство за надзор и на хората, склонни към интрига, може просто да им липсва нещо в други области на живота.
Превод: GlasNews
Политологът от университета Карлтън Кристина Фархарт се основава на предходни проучвания по тази тематика, с цел да стигне до истината, пише Science Alert. Резултатите от изследването демонстрират, че желанието да се унищожи актуалната политическа система в действителност е най-силният мотиватор за разпространяването на теории на конспирацията. Освен това, както демонстрират проучванията, човек не би трябвало самичък да има вяра в тях.
Изследователите даже са измислили термин за това необикновено предпочитание за бойкот: „ потребността от безпорядък “. В новото изследване Фархарт и сътрудниците му са интервюирали 3336 американци, разграничени по равно от двете страни на политическия набор. Проучването се концентрира върху това дали получателите са склонни да споделят теории на конспирацията и по каква причина:
имат вяра в тях;
желаят да вдигнат паника в обществото;
изпитват потребност от безпорядък.
Резултатите удостоверяват предходните открития на откривателите: вярата в интрига е най-силният индикатор за това дали човек желае да популяризира доктрина в обществените медии. Учените също по този начин са открили, че като предписание сходни вярвания пораждат заради проблеми, с които човек се е сблъскал.
В същото време учените откриха, че предходната догадка, че теоретиците на конспирацията ги популяризират онлайн, с цел да съберат поддръжка против хипотетичен зложелател, е неправилна. Вместо това учените откриха, че най-големият предсказател за това дали доброволците имат вяра, че са подготвени да популяризират доктрина на конспирацията, е потребността от безпорядък.
С елементарни думи учените са разкрили, че някои хора споделят тайни теории, с цел да провокират съответен конкурент, само че други го вършат, с цел да провокират политическата система като цяло.
Екипът отбелязва, че тази работа има единствено бдителен темперамент и се основава на изследване и затова учените не могат непосредствено да свържат мотивацията и акта на шерване на информация. Учените обаче настояват, че са взели поради доста фактори, които биха могли да повлияят на резултата.
Резултатите демонстрират също, че хората, които жадуват за безпорядък, са склонни да се съгласят с изказванието, че обществените институции не могат да бъдат изменени, а би трябвало да бъдат „ съборени и стартирани изначало “. Това изказване беше подкрепено и от тези, които имат вяра в теории на конспирацията, в случай че те също споделят потребността от безпорядък.
Любопитно се оказа, че тази мотивация въобще не изисква хората да имат вяра в това, което споделят. Всъщност тези, които жадуват за безпорядък, се усещат оправдани да популяризират това, в което самите те не имат вяра, оправдавайки го като офанзива против цялата политическа система. Това държание обаче може да се изясни и с елементарна досада.
Предишни проучвания също потвърдиха, че измамата на различен човек дава краткосрочно чувство за надзор и на хората, склонни към интрига, може просто да им липсва нещо в други области на живота.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ